Шаранообразни

Към тях спадат хайвероносни и живородни видове. Най-известната от хайверните видове е афиосемионът, която живее в Африка и достига 5-6 см дължина. Тялото й има кафяво-черен основен цвят, който преминава назад в зеленикави и синкави оттенъци. Цялото тяло и перките са изпръскани с червени точици. Характерна е задната перка, която има три израстъка. Изисква само жива храна.

Ивичеста щука

Ивичестата щукичка е разпространена в Индия и Цейлон, където обитава всичките води в ниските места. Максимална дължина 10 см. Самецът е по-пъстър и златистокафявите петна, които се простират в продълговати редици по тялото му, са с много по-наситен цвят, отколкото при женската. Напречните ивици достигат до перките. Най-пъстра е опашната перка. Приема само жива храна. Изисква питейна вода с температура около 24°С.

Плоска щука

Плоската щукичка произхожда от Сиера Леоне и Либерия. Там живее в мочурищата и достига 6 см дължина. През синкавото до зеленикаво тяло с тъмни по периферията си люспи се редуват четири тъмни напречни ивици, които достигат опашната перка. Мъжкият се отличава с тъмнокеремидена окраска. Предпочита жива храна, особено дебни водни бълхи и циклопси. Температурата на водата трябва да бъде 24°С.

Гамбузия

Гамбузията е известна още като комарна живородка, тъй като унищожава ларвите на комарите във водните басейни. Произхожда от Флорида, но като биологично средство за борба срещу комарите е аклиматизирана в много страни. Женската е по-голяма от мъжкия. Достига дължина до 6 см. Окраската на гърба е сиво-зелена, страните са по-светли, а коремчето е сребристобяло. Тръбната и аналната перка са осеяни с малки точки.

Гупа

Пъстрата живородка гупи повече един век живее в аквариумите на Европа. Името си е получила в чест на учения Гупи, който я пренесъл в Европа през 1866г. Естествените й находища са северните области на Южна Америка, Барбадос и Тринидад, където мъжкият достига дължина 3-4 см, а женската до 6 см. Тази рибка не е претенциозна към състава и температурата (оптимална 22-23°С) на водата, нито пък изисква някакъв специален съд. Задоволява се с жива и със суха храна. Пъстрата живородка гупи толкова е кръстосвана, че едва ли е възможно да се установят изходните й форми. Чрез изкуствен отбор е получена различна форма на опашката и другите плавници. В някои страни има хора, които специално се занимават с нейното отглеждане и размножаване. Организират се международни състезания за най-красиви екземпляри, които се избират от международна комисия.

Молинезия

Молиенезията е известна и под името остромуцунеста молиенезия. Кръстена е на биолога Молиен. Произхожда от крайбрежните води на Мексиканския залив. Съществуват 6 вида молиенезии, някои от които са с черни, а други с карминеночервени плавници. Максимална дължина на мъжкаря е 5 см, а на женската 7 см. Черните са топлолюбиви и изискват температура на водата над 24°С. Не е претенциозна към храната. Отглежда се в по-големи аквариуми с богата растителност. Препоръчва се към водата да се добавя готварска или морска сол (на 10 л обем 30 г сол и 6 г гипс).

Хелер

Хелерът е известен още като мечоносец. Разпространен е в Южно Мексико и Гватемала, където израства на дължина до 12-14 см. Многото разновидности от неговото кръстосване рядко достигат в нашите аквариуми тази големина. Мъжкият има мечоподобен израстък. Първоначалният цвят на хелера е бил зелен. Сега типичната му окраска е смарагдовозелено с вишневи ивици ниско долу от двете страни на тялото и чудесни, най-често черни мечове. Отглежда се при температура 18-24°С. Предпочитана температура за размножаване е 24-26°С. Бременната женска се отделя в самостоятелен аквариум с растителност и се изважда веднага след раждането. Храна морски бълхи, циклопси и от растителен произход.

Плата

Платата обитава източните райони на Мексико и Гватемала. Има черна, розова, пъстра и други плати. Най-често разпространената е с кафяво-жълтеникава или с жълтеникаво-сива окраска. Върху опашката има две преливащи едно в друго черни петна. Температура на водата 20-26°С. Не проявява специални изисквания към храната.