Аквариуми
Устройство на аквариума
Масово произвежданите аквариуми с вместимост 20-40 л са пригодени за отглеждането на малък брой неголеми рибки и са предназначени главно за начинаещи акваристи. Любителите, сериозно увлечени от приказния подводен свят, създаващи интересни колекции от риби и водни растения и работещи целенасочено над развъждането на редки екзотични видове и селекциониране на нови породи, имат нужда от по-просторни аквариуми, които обикновено се изработват по индивидуални проекти. Така псотъпват и тези, които придават първостепенно значение на естетическата страна на акваристиката и водени от собствения си вкус създават забележителни аквариуми, оживяващи и украсяващи дома.
Техническото устройство на аквариума зависи от това, какви цели си поставя любителят-акварист и с какви възможности разполага.
Най-практични и широко разпространени са правоъгълните аквариуми, макар че често се срещат шестоъгълните, ъглови, цилиндрични, кълбовидни, а така също и стенни аквариуми.
Съотношението между ширина, дължината и височината на правоъгълните аквариуми не е ограничено от някакви строго определени норми, но съществуват наложени от практиката размери, несъобразяването с тях може да доведе до изопачен вид и редица неудобства в обслужването на аквариума. Ако той е прекалено висок или тесен, ще се нарушат газообменния и топлинен режими и ще се намали осветеността на придънната част. Ето защо прекалено високите и тесни аквариуми в последно време се срещат все по-рядко.
Най-приемливи са правоъгълните аквариуми, при които дължината е 2-3 пъти по-голяма от височината, а ширината е не по-малко от 3/4 или неповече от равна на височината. Например, аквариум с обем 240 л може да има размери 120х40х50 см. Много издължените правоъгълни аквариуми са ефектни при използването им за изложбени цели при експонирането на твърде подвижни риби. Широките аквариуми са пригодени за тристранно или кръгово наблюдение.
Ъгловите аквариуми са подходящи за случаите, когато най-удобното място за тяхното устройване се оказва ъгъла на помещението. При съответно декоративно оформление такъв аквариум изглежда доста впечатляващо в общия интериор. Шест и осемъглените аквариуми са удобни за кръгово наблюдение, те могат да се поставят на специални поставки- колона, декорирана с цветя каменна саксия и т.н.
Цилиндричните аквариуми- кръгли стъклени съдове, обикновено с неголеми размери до 25-30 л се използват главно за временен престои на хайвера и малките рибки.
Кълбовидните аквариуми също не са големи. Те имат и някои свои специфични недостатъци- почистването им е неудобно, трудно е инсталирането на подходящо осветление и нагреватели, а преместването на рибките в такива аквариуми носи определен риск за добрия им външен вид.
Осветление
За аквариумните риби и растения, както и за другите живи организми, светлината е жизнено необходима.
Разбира се най-добрата светлина за аквариума е естествената, с присъщите й качествени параметри. На пръв поглед, няма нищо по-лесно от това да се постави аквариума до прозореца, за да бъде всичко наред. Това обаче, не е съвсем така! Естествената светлина влизаща в стаята през прозорците, за такъв сравнително неголям водоем като аквариумът, се оказва твърде силна и е много трудно тя да се регулира, дори и с помощта на различни начини за затъмяване. Ето защо опитните акваристи не прибягват до естествено осветяване, а създават подобно на естественото и лесно за регулиране изкуствено осветление в аквариума.
Най-подходящи за осветяване на аквариумите са специалните осветителни тела във вид на плоска кутия, в която се монтира необходимата осветиелна апаратура. Кутията трябва да се оборудва с вентилационни отвори. За осветяване на аквариума се използва както обикновени крушки с нажежаема жичка, така и луминисцентни. Те могат да се използват поотделно или в комбинация.
Нагревателните лампи, които се използват са с мощност 15, 25, 40 W , по-мощните могат да предизвикат бурен растеж на водорасли.
Луминисцентните лампи са сравнително добър източник на светлина. Стандартната им мощност е 20,30,40 и 80 W. В сравнение с нагревателните лампи, тяхното светоотдаване е по-голямо. При комбинирано осветление съотношението между мощността на луминисцентните и обикновените лампи с нажежаема жичка съставлява около 3.5: 1.
Специалните аквариумни луминисцентни лампи предлагани в зоомагазините ускоряват растежа на растеният, бактерицидното действие и най-вече придават контрастно-колоритен спектър в желания светлинен нюанс.
Ако за осветяването на аквариума се изисква мощност на лампите над 40 W , то не бива да се концентрира в една лампа, а трябва да се разпредели в няколко лампи с мощност 15 и 25 W с цел да се постигне умерено и равномерно осветяване на цялата повърхност.
Продължителността на светлинния ден за аквариума трябва да бъде около 12-14 часа, като започва от 7-8 ч. сутринта. Периодичното включване на светлината се отразява пагубно на живота на рибите и растенията. Осветяването на аквариума през ноща е недопустимо, тъй като това е противоестествено, изморява рибите и нарушава фотосинтезата на растенията.
Нагряване
Повечето аквариумни риби и растения се явяват обитатели на реките в екваториалните зони и тропиците, където климатът се характеризира преди всичко с високи средногодишни температури, в аквариума е необходимо да се поддържа постоянна температура от 24-28 градуса. Рибите от някои видове при продължително отглеждане в условията на ниски температури се изменят външно, стават по-дребни, губят ярката си окраска, размножават се трудно.
При нагряването на аквариума не бива да се допускат резки колебания на температурата в посока към снижаване. Негативно се отразява върху състоянието на рибите и поддържането в течение на дълго време на постоянна температура. Полезно е да се изключва нагревателят през нощта при условие, че за това време температурата на водата в аквариума няма да се снижи с повече от 2-3 градуса. Тези условия отговарят на денонощните колебания на температурата в природните водоеми.
Мощността на нагревателя зависи не само от обема на аквариума, но и от конструкцията и околните условия. Не бива да се забравя, че е задължително наличието на термометър в аквариума, което позволява да се определи точната температура, необходима за отглеждането на едни или други видове риби и растения. Фактори, като стъкленият и осветителния капаци върху аквариума, понякога могат да спестят нуждата от допълнително нагряване.
След като се установят границите на денонощната температурна амплитуда и ако тя е 24-30 градуса, се пристъпва към избора на нагревател, който може да бъде обикновен. Терморегулиращите нагреватели са по-подходящи и поради това, че има случаи, когато някои видове риби изискват по-ниска от 24 градуса температура или пък при лечението на рибите е необходимо температурата да се покачи умишлено до 33 градуса.
Аериране и филтриране на водата
Едно от жизненоважните условия за нормалното съществуване на рибите и другите живи организми в аквариума е наличието във водата на достатъчно количество кислород. В непренаселените добре засадени с растения и осветени аквариуми, водата може и да не се обогатява изкуствено с кислород. В гъсто населените аквариуми, в които се намира хайверът и малките рибки, водата трябва да се аерира.
Аерирането на водата се осъществява чрез разпръскватели, а като такива се използват абразивни камъчета. Те се явяват накрайник във аериращата верига, започваща в микрокомпресора. Тази функция се изпълняв по-добре от дунапренен филтър.
В аквариумната практика се използват главно три типа филтри. Първият тип, обикновен филтър, включва микрокомпресор, маркуч и дунапренен филтър. Вторият тип представлява потопяема помпа, осигуряваща принудителна конттрилируема циркулация. Тя се харесва на повечето видове риби, тъй като те произхождат от реки, в които се намират постоянно в движение. Този вид филтри са много по-ефикасни от обикновените модели и са задължителни в по-населените аквариуми. Третият тип филтри са външните, които могат да се разделят на професионални и любителски. Любителските външни филтри са с дунапрен, който механично обработва водата. Професионалните външни филтри са всички видове с биологично филтриращи елементи- керамични абсорбатори, абсорбиращи материали като зоолит, вулканична лава, специална вата. Тези филтри ускоряват установяването на биологично равновесие в аквариума.
Филтърър е част от необходимото оборудване на целия аквариум. Неговият избор трябва да бъде обусловен от размерите на аквриума, както и от дебита, от който имат нужда рибите, отглеждани в него.
Много начинаещи любители-акваристи смятат, че филтърът в аквариума има за цел само да задържа различни частици и да пази водата чиста. Но това е само една от функциите на филтъра, наречена механична. За да бъде обаче работата на филтъра напълно ефикасна, аквариумът има нужда от цялостно добро поддържане. Т.е. ако един аквариум е снабден с филтър, а водата му е мътна, с нищо няма да помогне евентуално увеличаването дебита на филтрацията, причината за мътната вода е другаде.
Някои риби обичат или пък имат нужда от слабо или по-силно течение в аквариума. Това е особено необходимо за видовете, които в природата живеят в течащи води. Но дори и за риби, изискващи спокойни води, едно минимално разбъркванее е нужно по три причини. Първо, за да се получат добри концентрации на кислород и въглероден двуокис и особено, за да се ограничат отклоненията между деня и нощта. Освен това, движението на водата е нужно, з ада се премахнат въввсяка точка на аквариума зоните с мъртва вода, където нивото на кислород пада под нормалните си стойности. И най-после, течението в аквариума е необходимо за уеднаквяването на температурата.
От съществено значение за нормалното функциониране на живота в един аквариум е биологичното действие на филтъра. Екскрементите на рибките, другите секреции, мъртвите части на растенията, остатъците от храната са все още свободни органични материи в аквариума. Ако бъдат оставени свободно да съществуват в аквариума, те бързо ще отровят водата. За щастие, те биват използвани от добрите бактерии, които ги превръщат в минерални съставки. С други думи, един аквариум може да работи само ако дава подслон на достатъчно такива добри бактерии- достатъчно количество и като разнообразие и като видове. Това е причината, поради която се препоръчва аквариумите да се заселват три седмици и повече, след като е налята водата. Добите бактерии се развиват главно в чиста водна среда. Ето защо филтриращите неутрални маси като синтетична пяна, например са предпочитана среда за тези организми. В това именно се крие биологичното действие на филтъра. Важно е да се знае, че добрите бактерии консумират кислород и отделят въглероден двуокис. С обема на филтриращите маси, обаче, не бива да се прекалява. В противен случай се поема риска от появата на зони с недостиг на кислород в тях, което ще доведе до появата на други бактерии, отделящи отровни вещества.
Местоположение на аквариума
За успешното отглеждане на рибите голямо значение има местоположението на аквариума. Много начинаещи акваристи го поставят пред прозореца, но това е погрешно. Първо, повечето рибки изглеждат много по-зле при пряка слънчева светлина, от колкото отразена. Второ, в близост до прозореца протичат най-силните колебания в температурата и, което е особено важно в осветеността. Голямото количество светлина в пролетно-летния период води до обрастване на стените с водорасли- цъфтеж на водата, а понякога и смърт на рибките поради нагряване. Ето защо се препоръчва аквариумът да се постави до стена, перпендикулярна или противоположна на прозореца.
Аквариумът трябва да се постави върху стабилна хоризонтална плосост и на мека подложка. Над него трябва да има достатъчно място, осигуряващо възможност за обслужване и за вместване на осветителния капак.
Домът на рибите трябва да се разполага на нивото на очите на седящ или стоящ човек.
Грунт
Настилката в аквариума играе съществена роля в биологическите процеси, които протичат в него. Тук се развиват многобройни бактерии и други организми, което способства за вкореняването на растенията.
Най-добър грунт за аквариума е сивия речен чакъл. Дребният бял кварцов пясък е много привлекатлен, но като аквариумна настилка е напълно непригоден. Той лежи в плътен слой, което пречи на циркулацията на водата. При това започва гниене, водещо до гибел на растенията и нарушаване на биологическото равновесие в аквариума. Освен това, на белия фон повечето риби изглеждат по-малко красиви и ярки.
Преди да бъде положен в аквариума, пясъкът трябва много добре да се промие. Това става в кофа, като водата непрекъснато се разбърква с пръчка или с ръка. Мръсната вода и дребните песъчинки се изливат. Промиването на пясъка продължава дотогава, докато водата не стане прозрачна. Обикновено се налага водата да се сменя 20-40 пъти.
В аквариума пясъка се разполага в слой с дебелина не по-малка от 5 см покрай задната и страничните стени по такъв начин, че в предната част на дъното да се образува наклон. Тук ще се съсредоточават остатъците от неизядената храна.
В аквариума изглеждат красиво и 1-2 големи камъка с интересна разцветка и форма. Трябва да се внимава с всякакви пещери от естествен материал, много от които са източник на калциеви соли и различни вредни вещества.
Засаждане на растенията
Растенията имат важно значение за обмяната на вещества в аквариума. Отделянето на кислород е присъщо само на растенията и не може да се замени в аквариума и от най-добрата въздушна помпа. Голяма роля играе и поглъщането от растенията на различни органични и неорганични вещества, появяващи се във водата в резултат на жизнената дейност на рибите и разлагането на хранителни отпадъци и мъртвите растения.
Усвоявайки разтворените във водата вещества необходими за техния растеж и развитите, зелените растения, съвместно с бактериите осъществяват биологическа обработка на водата, благодарение на което тя се очиства от вредните за рибите вещества по естествен път. Никакви филтри не могат да заменят в това отношение растенията и бактериите.
За някои видове риби, водещи скрит начин на живот, растенията са необходими за укритие. Освен това, те дават възможност на самките да се скриват от настойчивото ухажване на твърде активните самци. Сред растенията рибите се крият от преследването на агресивни представители на същия или на друг вид. За много видове риби растенията са необходими, за да фиксират върху тях хайвера си. Някои риби, проявяващи по-голяма загриженост за потомството, използват растенията за построяване на гнезда.
Водните растения в аквариума могат да се засацдат или направо в грунта или в неголеми саксийки с грунт. При засаждане на растенията направо в аквариумната настилка е нужно първо в недя да се изкопаят ямички, да се растелят корените на растението и да се посипят с пясък. При засаждане в саксийки е необходимо в тяхното дъно да има отверстие за вентилация. Растенията придават на аквариума по-естествен и декоративен вид, за това е необходимо така да се комбинират и разположат, че да дадат най-добър ефект. Желателно е да се разполагат покрай задната и страничните стени на аквариума, за да остават достатъчно свободно пространство за плуване на рибите и за храненето им.
Грижи за аквариума
За да се поддържат в аквариума нормални условия е достатъчно веднъж седмично да се промива филтъра, да се почиства дъното на аквариума, както и стъклените стени от налепите, да се отделят повредените части на растенията и водораслите. Често начинаещите любители при почистването на аквариум с малък обем напълно подменят водата в него, премествайки рибите и изваждат растенията. Това води до травмиране на рибите и разваляне на растенията. Мнозина неопитни акваристи се учудват, защо колкото по-често сменят водата, толкова по-мътна става тя. Това е така, защото след пълната замяна на водата след известно време бурно се размножават микроорганизми, внесени в аквариума с рибите и растенията.
За поддържане на нормална екологична обстановка в действащия аквариум със запазване на съответното качество на водата е достатъчно веднъж в седмицата по време на почистването на аквариума да се подменя средно 1/10 от водата с престояла чешмяна вода.
|
